ЗА АВТОРА

Aкварелите на Светлин Софрониев ca дълбоко лични тврби, нарисувани с вдъхновение на един дъх, като откровение към близък приятел. Te са пълни с емоции и ранимост, отразяващи впечатленията на художника, събрани от различни краища на света.
Лекотата с която са нарисувани, магията на красотата, видяната като че ли „през погледа на едно дете“, но пресъздадена чрез премерената естетика и майсторството на един утвърден художник, правят тези акварели особено свежи и привлекателни.

Д-р. Заряна Николова
(по повод изложба акварели в галерия „Винобар”, 2008 г.)

Особеност на изкуството, за която почти не мислим, дотолкова сме свикнали с нея, е че то е призвано да променя действителността, да прибавя или  отнема по някой щрих от познатото, да създава неподозирани преживявания. Всичко това е в ръцете на художника, от чиято чувствителност и талант в последна сметка зависи дали границите между реалния свят и неговите пластични интерпретации ще са видими, или напротив, трудно уловими, странно  преминаващи едни в други.  
Светлин Софрониев е художник, който притежава такава чувствителност и талант. Доказва го сегашната му  изложба. В нея той  показва  акварели, правени през последните години -  пейзажи от Венеция и Барселона, и няколко „пътни бележки” от други европейски градове. Лодки, канали, пристанища, самотно застинали къщи, криволичещи улици, мостове, раздвижени терени, облаци, обвити в мъгла брегове. Някои  работи запазват връзката си с конкретното. Други представляват по-скоро поетични конструкции, в които материалното присъства повече като състояние. И в едните, и в другите често има сложни, понякога неочаквани пространствени срязвания и търсене на перспективни дълбочини. Към това се прибавя магията на преливанията и отблясъците, въздействието на плътните локални петна, наслагващи се върху рисунката и силата на яркия цвят, превръщащ се нерядко в акцент.
Акварелите на Светлин Софрониев са родени от пътувания и емоции. И от неговия талант на живописец. Затова са толкова артистични и завладяващи.

Румяна Константинова, изкуствовед
(по повод изложба акварели в галерия „Агора”, 2008 г.)

Работите на Светлин Софрониев естествено изграждат и все по – категорично очертават пътя на творческото му развитие. Лъкатушенията, съмненията, търсенията, а заедно с тях, и твърдостта на устояната лична позиция превръща Светлин от съвестно рисуващ художник в творец.
На пръв поглед основен мотив в работите му е натурата. Натурата като повод, натурата като емоция, натурата като възможност за бягство от установени учебни правила, от „ненарушимите“ закони на материала, от визуалните клишета, които постмодерната ситуация налага. Неговият творчески свят е искрен и дълбоко личен, нещо повече – той е откровението на художника.
Във формален аспект в живописта на  Светлин Софрониев липсва човешко присъствие. То, по-скоро, е загатнато, съпътстващо и доизграждащо картинното пространство. Непретенциозната, на пръв поглед, композиционна структура на работите му лишава зрителя от усилията за разгадаване на сложни пластични послания, прави го съучастник в интимността на един човешки свят, в който колоритът на вратите не е само технически прийом, а възможност за проникване в душата на худoжника, традиционните туристически бележки овеществяват минали и бъдещи емоции, а под фотографичността на портретните рисунки прозира силата и ранимостта на напрегнато пристрастие...
Аскетизмът на тушовите рисунки, привидната бъбривост на маслените платна, техническата лекота на акварелите и фактурата на нефигуративните работи образуват амалгамата на естетична премереност и емоционална динамичност на Светлин Софрониев.
Подобно представяне, ограничено в определен период на творческо развитие, не може да бъде нито пълно,  нито изчерпателно. Това, което то може да направи е да покаже, че съвкупността от разностранните пластични позиции на автора доказва, че същественото не винаги е невидимо за очите, да извади на показ крехкост и суровост, красота и плахост, драматична нежност...Просто представя Художник...

Б. В. 2007г.

„ ... живописта на Светлин Софрониев не е агресивна, не се нахвърля върху вас и не се натрапва със сложни концептуални решения. Не ви кара да забравите кой сте, за да я разбирате. Напротив – тази живопис е по специфичен начин деликатна и дори на моменти дистанцираща, но точно за това в нея има пространство за зрителя. Тази ненатрапчивост (която не значи неатрактивност) и която напомня за присъствието на самия художник, си признавам ме спечели...
... Намирам, че характерното му живописно усещане донякъде предполага избора на сюжетния мотив. Макар, че е трудно да се определи кое е първо -  дали видяната архитектурна форма предполага пластичния език или обратното – изначално творческата нагласа кара очите да виждат живописното и нюансите в него. Със сигурност крайният резултат е тази жива и пластична живопис, която носи усещането за много материална и реално осезаема пластична форма...
... Любопитно е, все пак, че на фона на младата генерация, която завършва академиите през последните години, и която се впуска в преследването на неконвенционални хипер-пространства, Светлин Софрониев се придържа към класическия, двуизмерен начин на пластично мислене. Мисля си, че този избор е по-предизвикателен, просто защото трябва да си много сигурен в себе си и да си напълно отдаден на изкуството, за да търсиш нови територии и в традиционна техника като маслената живопис. Тази позиция заслужава уважение и би могла да издържи мотивацията му за следващи пластични експерименти...”

Анелия Николаева, изкуствовед в НХГ

Живописта на Светлин Софрониев провокира, формално поне, реминисценции на вече познати визии. И малкият формат, и тематиката, и дори техническото изграждане, връщат зрителя няколко века назад. По на север. Това обаче, е повърхностният поглед към вратите, прозорците и интериорите на младия автор.
“Младостта е сбор от възможности” и тази мисъл на Камю е изцяло подходяща за настоящия опит на Светлин Софрониев. Този тип представяне на “малките неща от живота” е една от посоките, в които работи авторът.Със свежо живописно чувство и “особено” отношение към материалността, в пряк смисъл, авторът изгражда представения цикъл. На пръв поглед всичко е просто и делнично. Врати на градски къщи. Прозорци – единствено пощадени от времето. Фасади и пак врати…
Тези врати имат особен смисъл за Светлин Софрониев и донякъде определят типа на неговата ежедневно – метафорична живопис. Тези врати са медиаторът между художник и зрител, те носят авторовото послание. Вратите, като препятствие, като предел, като граница между два свята – Духовния и Материалния. Вратите – като началото на Пътя, вратите – като себезаключване…
Счупени стъкла, отворени и затворени прозорци - очите на къщата, душата на Дома или просто Душата..
Светлин Софрониев предизвиква зрителя. Ползвайки малкия формат го принуждава да се приближи до работата, да съпреживява, да участва в случването на нещо. Нещо много лично…
За съжаление не зная как  се върви по един Път. зная само, че трябва да се отвори Вратата…и да се тръгне.
И ако Светлин Софрониев тръгва по своя творчески път с напиращото си младежко желание да преодолее сивотата на ежедневието, то с цялата си душа му пожелавам да го извърви до края. Каквото и да му струва!
Заслужава си!

Б. В.
2001г.